MiniCamera Y2000 - Най-малката в света камера

Поздрави на всички читатели! В днешното ревю ще стане дума за "най-малката в света камера", както гласи и надписът на нейната опаковка. Веднага ще кажа, че я взех за много специфичен и тесен кръг от задачи, с които тя доста добре се справя (за това ще спомена в последната секция от ревюто), ако не се смятат някои нюанси. Няма да говорим за това, трябва ли да си купувате това устройство, или не, така че всеки сам решава за себе си.

Доставка

На 25-ти август беше направена поръчката по пощата в Сингапур, а вече на 4 септември беше получена в местната поща. Общо за около 9 дена пристигна до Питера, което е много добре.

Опаковка и описание

Опаковката – класическият жълт пакет с бъбъл найлон от вътрешната страна. Върху етикета е указано съдържанието, но цената е занижена:

Вътре се крие една малка кутия (леко измачкана от пътуването). Всички надписи са релефни (като щамповани). На лицевата страна името е в малък прозорец, през който трябва да се вижда камерата, но тъй като е поставена в торбичка, то тя се вижда съвсем малко.

Функции

• Запис с едно докосване – очевидно са имали в предвид, че камерата има само един бутон за управление;
• Запис по всяко време – без коментар :);
• Снимане с едно докосване – виж първата точка;
• USB-картов четец – камерата може да работи, като кардрийдър (би било странно, ако не можеше) при свързване към компютъра. Има и режим на уеб-камера;
• Настройки на видеото: 640x480, 30 кадъра в секунда – VGA в стила на телефоните от преди десет години;
• Поддръжка на microSD карти с памет до 32 гигабайта – това също е вярно, тъй като 16 гигабайта ги прочита, така че без проблеми ще прочете и 32-ка. Друг е въпросът, защо тук е такъв обема?;
• Запис по време на зареждане – вярно твърдение, но само при зареждане от мрежата. Ако се зарежда от компютъра, това няма да работи;
• Циклично презаписване – един от елементите, косвено намекващи за първоначалната същност на тази камера.

Характеристики на MiniCamera Y2000

• Видео: 640x480, 30 кадъра в секунда – за това вече споменахме;
• Компресия на видеото: MPEG4;
• Формат на файла: AVI – по тези две точки всичко е вярно, а използваният кодек е XviD. Параметрите на конкретните видео-файлове ще ги споменем по-нататък;
• Снимки: 1600x1200 – традиционната китайска интерполация. Би било по-добре да остане 640x480, или изобщо да бъде премахнат този режим, защото и качеството е друго;
• Карта с памет: micro SD и SDHC, до 32 гигабайта – това също го има;
• Порт: USB 2.0 – щяхме да сме изненадани, ако бяхме видели тук третата версия на порта :) Ами добре поне, че не е 1.1.

Време е да отворим кутията. Вътре ни очаква лъскав "подиум" с виновника за настоящото ревю в пликче и бяла кутия с аксесоари.

За начало да разгледаме аксесоарите

Англо-китайската инструкция за потребителя – нужна по същество само за да може веднъж да запомним продължителността на натискане на бутона за съответните режими и действия.

• MiniCD – малко по-малко от CD, а дори и от mini с "фигурна" форма... Мда, притежателите на съвременни компютри и таблети вече са забравили какво е това оптично устройство още преди няколко години. От диска ще е полезна само гореописаната инструкция във вид на снимки, програмата за настройка на времето, както и драйверите за уеб-камерата, които при нас така и не заработиха. 

• Лента за носене на камерата на врата.

Карабина за носене на камерата на ключодържател (съвсем естествено желание, като се има предвид размерът й).

USB-кабел. Дължината е 80 см. Разочароващо решение от гледна точка на това, че камерата представлява нестандартен mini/micro USB хибрид. Имах още едно устройство с аналогичния конектор и кабел, но с неговия кабел камерата не заработи, което е странно.

Най-накрая дойде ред и на самата камера.

Тя наистина е много малка. На задния капак дори има декоративни "елементи" за управление и екран, неработещ естествено.

Забравихме да направим такава снимка, но на сайта на магазина или на горепосочения диск може да видите такива. Отгоре са разположени бутона за управление и индикатора (по различен начин мигащ в различните режими), отдолу – USB-порта и слота за картите с памет, а отпред – обектива, отвора над него за микрофона, както и допълнителния по-малък отвор по-вдясно – бутонът за рестартиране в случай на “увисване” на камерата.

На "обектива" (който представлява само защитно стъкло, което лесно се отстранява) стои гордия надпис "2 мегапиксела", очевидно заради него е направена и интерполация на снимките :)

Що се отнася до качеството на корпуса, той е доста безполезен. Следващата стъпка е във вътрешността на камерата, за което трябваше да я разглобим. В процеса на разглобяването се оказа, че корпусът се състои от две половини, закрепени с четири щипки, които обаче тук почти нищо не държат, т. к. всъщност не попадат в своите ответни уши.

Затова, камерата доста лесно се разпада на съставните си части при падане от няколко метра. И ако я носите на врата или върху ключодържател, то в даден момент съществува вероятността да остане само задната част на корпуса, а всичко останало да се изгуби.

Така, че без допълнително укрепване с лепило или тиксо е рисковано да се носи (рекламните етикети от двете страни явно служат точно за тази цел).

Нека преминем към хардуера на камерата

Вътре се крие платка, към която е запоена акумулаторната батерия и модула на камерата. В основата на устройството стои чипа ANYKA AK3651B10005 FS01K10. Вариации на този чип се срещат във всички китайски джаджи, способни да записват видео (става дума за всички видове шпионски софтуер, писалки, часовници, очила, закачалки с камери, както и за евтините автомобилни видеорегистратори).

Всъщност, хардуера много наподобява на класиката в жанра – регистратора MD80, но уви, нито една от неговите програми не бяха разпознати от камерата. Така, че може би съм грешал, считайки, че камерата може да се превърне в такъв регистратор.

Платката е двустранна, като от едната страна е разположена цялата електроника (спойките удивително са доста качествени, а елементите са разположени равно, самата платка е чиста, без следи от флюс), а от другата – конекторите (USB, microSD и модула на камерата), микрофона и бутоните.

Модулът на камерата е с маркировката JH70 ZL01G v2, който много наподобява този, присъстващ в телефоните с работна VGA резолюция. Що се отнася до батерията, то в ръководството на камерата за нея е казано "High capacity lithium polymer battery", но разпознавателните надписи, напомнящи за "голям капацитет" липсват. Ако се съди по размера и времето за работа на камерата смятаме, че тук силата е 150 mah.

Преминаваме към теглото. Камерата е много лека, тежейки малко по-малко от 12 грама.

От ляво на дясно: корпуса, пълнежа, камерата в сглобено състояние. Особено внимание може да обърнем на това, че теглото на корпуса и на хардуера не е равно на теглото на камерата. Смятаме, че това се дължи на грешка във везната.

Работа с камерата, примери за фото/видео

По същество, това е превод на част от ръководството с мои коментари. Камерата се активира чрез натискане на бутон (в инструкцията е казано, че трябва да се задържи две секунди, защото за тези две секунди се включва), светва червен светодиод – камерата е в режим на готовност.

Ако нищо повече не се натисне, след минута камерата ще се изключи. Изключването на камерата е продължително (4 секунди) при задържане на бутона. Процесът по фотографирането изглежда така: в режим на готовност натиснете бутона, светодиода изгасва и след 4 секунди отново светва.

Тоест по-често от веднъж на всеки 5 секунди не можете да правите снимки. Още един камък в градината на режима за снимане (не стига, че качеството на снимките е лошо, но и всичко се бави). Процесът на видео-заснемане: в режим на готовност натиснете и задръжте бутона за 2 секунди, светодиодът започва да мига – всичко е готово да започнете да записвате видео.

Процесът на зареждане не се индикира (при свързване към компютъра или зарядното устройство, диодът светва за няколко секунди и изгасва), въпреки че в ръководството е написано по друг начин. Ако камерата се включи без да играе ролята на флашка, то диодът ще мига често. Всъщност, същото се случва при всички други грешки (ако се съди по указанията). Задаването на времето се извършва с помощта на малката програма Write time от диска. Интерфейсът е прост, като три стотинки:

В прозореца Devices са изброени всички свързани към компютъра устройства и при натискане на бутона Update на всяко от тях (т.е. програмата не вижда разликата между камерата и не-камерата) ще бъдат записани 4 текстови файла.

Съдържанието на всички файлове е идентично, като това е датата и времето във формата: YYYY-MM-DD HH:MM:SS (например, 2012-09-24, 23:39:53). Всъщност, това може и ръчно да го направите :). На камерата от ревюто й беше необходим файл под името time.txt. След прекъсване от компютъра, той ще бъде изтрит от картата с памет (знак, че времето е настроено). Това, по същество е обща процедура за всички подобни устройства без екрани. Трябва да се отбележи, че при извличане и замяна на картите, времето не се нулира.

В режим на кард-рийдър, камерата се определя като XXYY XY 007 SDC USB Device (в диспечера на устройствата, това изглежда, като USBSTORDiskXXYY____XY_007_______SDC____).

Режимът на уеб-камера се активира след продължително натискане (2 секунди) на бутона, когато камерата е свързана към компютъра естествено. В този режим, камерата представлява USB Video Class (USBVID_04D6&PID_205C&REV_0020&MI_00).

Има някакъв драйвер на диска от комплекта, но 64-битовия Windows 7 го намира самостоятелно. Програмата за гледане и запис на видео също присъства на диска. Изходът от режима е един – изваждате кабела от камерата. Както казах по-рано, видео-резолюцията на максимум е 320x240.

Примери на изображения в режим на уеб-камера

В крайна сметка, защо като цяло този режим е необходим все още не ни е съвсем ясно.

За фотографирането съм писал по-горе, така че ще дам само примерни снимки:

През деня

През нощта

Това може да остане без коментар. С една дума - интерполация…

Ето, че стигнахме до снимането на видео. Камерата снима на парчета, по три минути (отново намек за родство с видеорегистраторите), а размера на всеки от файловете варира от 30 до 60 мегабайта, като паузата между файловете – 3 секунди. Имената на файловете – датата и времето на началото на записа.

Едно зареждане на батерията е достатъчно за около 52 минути непрекъснат запис. Пробвах го два пъти и двата пъти се получиха 17 триминутни файла и един урязък от около минута продължителност. Това в първия случай зае 500 мегабайта, а във втория – 800.

Всъщност, оттам идва и въпроса, защо да използваме в камерата многогигабайтови карти, като те не могат да се пълнят с едно зареждане. Камерата много странно се държи при снимане на улицата: изображението се свива, деформира се, а горната част понякога изостава от долната.

В помещения всичко е много по-добре, но това ще го видим в последната част на ревюто. Все още има голям фал със звука, тъй като понякога той се проявява почти веднага след началото на записа, и почти винаги при прехода към новия файл. Изглежда, като че ли звука се слива през тръба (не знам как по ясно да го опиша, имам точно тази асоциация), а при дневните видеа ще чуете деформиран шум от дъжд.

И така, ето и примерни видео-записи (при заснемане от ръка се стараех да не движа рязко камерата):

• през деня:

• през нощта

Характеристики на първото видео от KMPlayerа:

Полеви изпитания

Защо избрах тази странна и малка камера? Всичко е много просто, тъй като отдавна исках да прикрепя към радиоуправляемия си вертолет нещо за видеозапис (идеята дойде след гледания на множество видеа в ютюб). Обикновено камерата гледа надолу (имам цифровия Sony DSC-T30) и на първо място би било жалко, ако падне и се счупи, а от друга страна, тя е твърде тежка дори и за моя голям хеликоптер. В крайна сметка обаче, камерата беше успешно прикрепена към хеликоптера Gyro-Pro с помощта на парче усукан проводник (колкото и да е странно, камерата беше здраво прикрепена и свалянето й е лесно).

По принцип, камерата може да е напълно закрепена и хеликоптера да е по-малък (като се има предвид теглото й). Особено, ако от корпуса се извади целия пълнеж и се прикрепи с термолепило вътре в кабината на хеликоптера, където най-често има изобилие от свободно пространство.

И накрая, най-важното, за което си заслужава покупката на камерата и труда над цялото ревю – бордовото видео при полета. То представлява куп орязани кратки видеа, които се събират с видеоредактор, след който всъщност се получава крайното видео. Всички парчета, за улеснение на навигацията са номерирани.

Всеки път, когато летя по улицата има малък ветрец, който носи хеликоптера, така че нямам полет без произшествия. След първия удар в едно от съоръженията, при следващите записи започна да се чува тракане от мотора, а хеликоптера малко трептеше.

Особен "интерес" представляваше Улица 1-4, тъй като точно тогава хеликоптера падна от височина 30 метра (защото прекъсна връзката с дистанционното управление). Проблемът бе в това, че докато хеликоптера падаше към земята, камерата се разглоби на съставните си части (частите от корпуса отделно и вътрешния пълнеж отделно), но въпреки това, продължаваше записа! :).

Хеликоптерът, странно, почти не се развали (малко се огънаха алуминиевите елементи на шасито). Полетите в залата на лабораторията ясно показаха колко по-добре камерата снима на закрито, отколкото на улицата. Жалко е, че в нея няма видеопредавател и е много трудно да се разбере, къде в даден момент камерата гледа, така че често на заснетото видео се вижда просто стена.

На Улица 3-1 се опитах да излетя на улицата през портата, но мощният поток на вятъра буквално издуха хеликоптера обратно. На финалния участък твърде силно намалих оборотите и се закачих за една тръба, което всъщност се оказа фатално и една от предавките напълно се извади от вала и временно останах без хеликоптер.

При гледане на видеото по-долу препоръчвам да намалите звука, т. к. освен рева на двигателите няма да чуете нищо друго.

Обобщение на камерата

+ малка

+ лека

+ лесно управляема

+ индикация за записа

+ стабилна (продължава да снима, дори и да се отлепят частите на корпуса)

— качество на видеото (остаряло с 10 години)

— проблеми със звука

— малко време за работа

Големият недостатък с качеството на видеото, уви напълно зачерква всички по-малки плюсове.

Преди 10 години това можеше да бъде напълно страхотно устройство (в малки размери и VGA-видео), но сега, когато всеки смартфон има място за повече от десетки мегапиксели... като цяло е ясно. От друга страна, камерата доста добре се справя с тази задача, давайки представа какви записи можете да очаквате от нея ако я използвате в радиоуправляеми модели :)

Лична оценка: аз съм доста доволен.

Ако обаче искате да получите по-качествено решение от подобна камера, можете да си купите каквито и да е шпионски очила (в Ali те са по 40 долара), които могат да записват в HD качество, а чрез изваждането на камерата от рамката (елементарна операция) можете да я монтирате върху летателния апарат. Ефектът ще бъде значително по-добър.

Благодаря за вниманието!

Сподели